РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Защо липсват на български периодични комикс издания?

Дата на публикуване: 13:28 ч. / 22.03.2024
Прочетена
5549
Златното мастило

Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. 

В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. 

Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. 

Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.

В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.

Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. 

В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.

Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.

Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. 

Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.

Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в ...
Вижте също
Майлинда Брегаси е една от най-значимите и влиятелни съвременни албански писателки, чиито произведения се отличават с дълбока психологическа проницателност и социална анг ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в края на деветнадесети век и "добрата храна" в края на двадесети и началото на двадесет и п ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
На 29 септември 2025 година Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи второ за тази година дарение от книги към Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Това дарение включва общо 121 книги, като ч ...
Валери Генков
Трансформация и традиция в поезията на Ивайло Иванов
Добрина Маркова
Златното мастило
Иван Клима – писателят, който разказваше за свободата в тъмните дни на Европа
Иван Клима, чешки писател и дисидент, чието творчество е дълбоко свързано с борбата срещу тоталитарните режими в Европа през 20-и век. Роден като Иван Каудерс в Прага, той преживя най-черните страници на историята на континента си – депортирането в нацис ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Бил Гейтс насърчава анотирането на книги
В света съществуват два типа читатели: тези, които се отнасят към книгите с манична грижа и за които сгъването на ъгъл на страница е истинска ерес, и тези, които обичат да правят бележки в любимите си томове. Вероятно първите никога няма да заемат книги на вто ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Българските млади разказвачи и техните приказки
Столичната община обяви началото на четиринадесетия национален детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка“, който ще бъде отворен за участници до 20 ноември 2025 година. Този конкурс е една от най-значимите платформи за стимулиране ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Бъдещето на многоезичието и технологиите в образованието
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Виолета Апостолова – между личните преживявания и глобалните теми
Ангелина Липчева
Фотоизложбата „Близо и далеч“ на Виолета Апостолова ще бъде открита на 13 октомври в Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана, като събитието обещава да привлече вниманието на любителите на изобразителното изкуство и фотографията. Тази експозиция представлява уникална възможност за публиката да се потопи в света на съвременната българска фотографка, която чрез своите сни ...
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
Авторът и перото
Градска библиотека в град Севлиево ще бъде домакин на специална лекция, посветена на живота и т ...
Начало Златното мастило

Защо липсват на български периодични комикс издания?

13:28 ч. / 22.03.2024
Автор: Валери Генков
Прочетена
5549
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. 

В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. 

Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. 

Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.

В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.

Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. 

В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.

Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.

Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. 

Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.

Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Добрина Маркова
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
Златното мастило
Трансформация и традиция в поезията на Ивайло Иванов
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Балкански разломи и лични пътища в творчеството на Майлинда Брегаси
Ангелина Липчева
Майлинда Брегаси е една от най-значимите и влиятелни съвременни албански писателки, чиито произведения се отличават с дълбока психологическа проницателност и социална анг ...
Литературен обзор
Мария Вирхов като кралица на сенките и словесната революция
Ангелина Липчева
На бюрото
Бил Гейтс насърчава анотирането на книги
Валери Генков
Подиум на писателя
Българските млади разказвачи и техните приказки
Добрина Маркова
Авторът и перото
Бъдещето на многоезичието и технологиите в образованието
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Виолета Апостолова – между личните преживявания и глобалните теми
Ангелина Липчева
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
Литературен обзор
Джанлука Биджо разкрива човечността зад решетките
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Възрожденските идеи на Николай Хайтов през погледа на Марин Кадиев
Добрина Маркова
Литературен обзор
Петър Кирилов и новите поколения пазители на българските песенни съкровища
Валери Генков
Експресивно
Ирина Вагалинска и тайната на Деултум: Историята на императорската сянка
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Суванкам Тамавонгса - Избери си цвят
Съвременната литература често ни представя динамиката на социалните отношения и силата на индивидуалността. Романът на Суванкам Тамавонгса (Souvankham Thammavongsa) "Избери цвят" (Pick a Color) е ярък пример за това как обикновените ежедневни ситуации, в ...
Избрано
Българската драматургия на международната сцена: премиера на "Асансьорът" в Италия и Кипър
Пиесата Асансьорът на русенската авторка Иглика Пеева, която вече е преведена на италиански и гръцки език, ще бъде представена за първи път в Италия и Кипър като част от международния проект Една пиеса две европейски премиери. Този амбициозен културен проект, ...
Цветовете като оръжие срещу тъмнината на насилието в детството
Ако сте поропуснали
Пловдивска одисея през обектива на четиридесет години фотографско изкуство
Международните фотографски срещи, които тази година отбелязват своята 40-годишна одисея, се откриват с впечатляваща ретроспективна изложба в зала „2019“ към Градска художествена галерия – Пловдив. Това събитие, което се провежда ежегодно, е едно от ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.