РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Защо липсват на български периодични комикс издания?

Дата на публикуване: 13:28 ч. / 22.03.2024
Прочетена
5549
Златното мастило

Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. 

В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. 

Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. 

Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.

В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.

Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. 

В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.

Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.

Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. 

Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.

Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Ренцо Бистолфи (Renzo Bistolfi) е известен италиански писател, който преди да се посвети на литературата, е живял в Милано заради работата си. Въпреки това, любовта му къ ...
Вижте също
Романът "Аз? Кой съм аз?" от Петер Флам (Ерих Мосе) е произведение, което поставя важни въпроси за идентичността и вътрешния свят на човека. Въпреки че е публикуван за пъ ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Олимпия и амбициите на жените в епохата на диадохите
Историята на диадохите, наследниците на Александър Велики, е изпълнена с амбиции, интриги и конфликти. След смъртта на младия владетел, неговите близки приятели и генерали, сред които Аристон, Лисимах, Пейтон, Пеукест и Пердикка, се разделят на територии и зап ...
Валери Генков
Златното мастило
Техеран не е само град, а място, където се срещат страхът, търсенето и любовта
"Пет дни в Техеран" (2025) е произведение, което на пръв поглед изглежда автобиографично, но всъщност разказва история чрез безименен разказвач. Авторката Елена Мобасер, известен психотерапевт, обучен в традицията на Фройд, Биън и Коррао, успешно преминава в с ...
Валери Генков
Децата от Смолян сътвориха великденска магия с яйца и стихотворения
Валери Генков
Златното мастило
Играта на власт: израстването на един бунтовник
В първата книга от поредицата "Волята на мнозинството" (The Will of the Many), авторът Джеймс Ислингтън (James Islington) ни въвежда в дистопичен свят, управляван от система, наречена Герихия. Тази вселена е вдъхновена от древен Рим, с характерни латински терм ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Йохан Ен разкрива мизерията на младите хора, борещи се с предразсъдъци и ограничения
Романът "Спящият" на Йохан Ен (Johan Ehn) е ново произведение, което съчетава елементи на трагедия и трилър. Историята проследява мъките на главния герой, Кристиан, млад швед, който се бори с вътрешните си демони и опити да намери своя път. Неговият живот е бе ...
Валери Генков
Литературен обзор
Всичко ни дразни? 201 ситуации от ежедневието рисуват нервния портрет на съвременния човек
В съвременния свят, всеки от нас е изправен пред ситуации, които предизвикват дразнене и недоволство. В новата си книга "Всеки за себе си!" (2026), Матей Салвати (Matteo Salvatti) изследва именно тези моменти от ежедневието, които ни карат да се чувстваме неуд ...
Валери Генков
На бюрото
Латинската фраза "ad interim" остава актуална в съвременния език
Валери Генков
Златното мастило
Олимпия и амбициите на жените в епохата на диадохите
Валери Генков
Историята на диадохите, наследниците на Александър Велики, е изпълнена с амбиции, интриги и конфликти. След смъртта на младия владетел, неговите близки приятели и генерали, сред които Аристон, Лисимах, Пейтон, Пеукест и Пердикка, се разделят на територии и започват да се състезават помежду си. Този период, описан в историческия роман "Войната на кралиците" от Аквилино Салвадоре, е белязан от хаос ...
Златното мастило
Техеран не е само град, а място, където се срещат страхът, търсенето и любовта
Валери Генков
Подиум на писателя
Литературен клуб „Перото“ в Националния дворец на културата ще посрещне един от най ...
Начало Златното мастило

Защо липсват на български периодични комикс издания?

13:28 ч. / 22.03.2024
Автор: Валери Генков
Прочетена
5549
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. 

В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. 

Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. 

Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.

В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.

Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. 

В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.

Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.

Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. 

Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.

Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Олимпия и амбициите на жените в епохата на диадохите
Валери Генков
Златното мастило
Техеран не е само град, а място, където се срещат страхът, търсенето и любовта
Валери Генков
Златното мастило
Децата от Смолян сътвориха великденска магия с яйца и стихотворения
Валери Генков
Всичко от рубриката
Петер Флам изследва идентичността и травмата в "Аз?"
Добрина Маркова
Романът "Аз? Кой съм аз?" от Петер Флам (Ерих Мосе) е произведение, което поставя важни въпроси за идентичността и вътрешния свят на човека. Въпреки че е публикуван за пъ ...
На бюрото
Ели Видева среща младите с поезията там, където тя има значение
Валери Генков
Подиум на писателя
Йохан Ен разкрива мизерията на младите хора, борещи се с предразсъдъци и ограничения
Валери Генков
Литературен обзор
Всичко ни дразни? 201 ситуации от ежедневието рисуват нервния портрет на съвременния човек
Валери Генков
На бюрото
Латинската фраза "ad interim" остава актуална в съвременния език
Валери Генков
Златното мастило
Олимпия и амбициите на жените в епохата на диадохите
Валери Генков
Златното мастило
Техеран не е само град, а място, където се срещат страхът, търсенето и любовта
Валери Генков
Авторът и перото
Мохамед Халаф анализира защо войните никога не спират и как обикновените хора плащат цената на конфликтите
Валери Генков
Подиум на писателя
Владимир Левчев между съня и американската мечта в нова среща с читатели
Ангелина Липчева
На бюрото
РБ „Христо Смирненски“ стартира инициативи за насърчаване на четенето с участието на ученици и творци
Добрина Маркова
Експресивно
Катедралата изгаря, но истинските пукнатини се появяват в хората, които остават след нея
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Карнавал на приказните герои вдъхновява децата да четат повече книги
В детския отдел на библиотеката при Народно читалище „Братя Миладинови“ в Петрич се проведе карнавал на приказните герои, организирано по инициатива на Средно училище „Никола Вапцаров“. Събитието, което събра ученици от втори ...
Избрано
Слави Митов разказва за вдъхновението зад „Дина – тайната господарка на времето“
В Трето основно училище „Гоце Делчев“ в Петрич се проведе литературна среща, посветена на Международния ден на детската книга. Писателят Слави Митов представи своята нова творба „Дина – тайната господарка на времето“ пред ...
Съюзническата авиация не пречупва отбраната на Кеселринг въпреки масирани атаки
Ако сте поропуснали
В Кюстендил откриха Маратона на четенето с деца и гости в деня на Андерсен и книгата
Инициативата "Маратон на четенето" беше официално открита в детския отдел на Регионалната библиотека в Кюстендил. Събитието, което съвпада с рождения ден на известния детски писател Ханс Кристиян Андерсен и Международния ден на детската книга, привлече ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.